1. Във вселената има повече от 100 милиарда галактики. В най-големите от тях има приблизително по 400 милиарда звезди. В Млечния път (нашата галактика) има около 100 милиарда звезди. Ако опитате да преброите нейните звезди, като отброяването на всяка ви отнема по 1 секунда, ще са ви нужни 3000 години.

2. Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система. Във обема му могат да се съберат 1 300 000 планети като Земята. Слънцето съдържа около 98 % от общата маса на Слънчевата система. Повърхността на Слънцето е с температура от 6000 градуса по целзий (11000 градуса по Фаренхайт). Центъра на Слънцето е с температура от 15 000 000 градуса по целзий (27 000 000 градуса по Фаренхайт).

3. Луната се отдалечава от Земята със скорост 3,8 сантиметра на година. На всеки 100 години въртенето на Земята около оста и се забавя с 2 милисекунди. Казано по друг начин, след 100 години, денонощието ще бъде по-дълго с 2 милисекунди.

4. Юпитер е най-голямата планета от Слънчевата система. Тя е толкова огромна, че може да побере в себеси останалите планети. Юпитер е най-бързо въртящата се планета от Слънчевата система. Едно негово денонощие трае 9 часа и 55 минути. Юпитер има 62 луни. Европа, една от тези луни, е изцяло покрита с лед.

5. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне до 1 800 километра в час. Титан, най-големият естествен спътник на Сатурн и втори в Слънчевата система (след Ганимед около Юпитер) е по-голям от планета Меркурий и единственият в Слънчевата система притежаващ атмосфера. Поради високата температура на ядрото, планетата Сатурн излъчва 2,6 пъти повече топлина, отколкото получава от Слънцето.

6. Повечето астероиди в Слънчевата система са разположени между орбитите на Марс и Юпитер. Тази зона се нарича Астероиден пояс. Астероидите са остатъчни продукти, останали от формирането на Слънчевата система преди около 4,6 милиарда години. Опасни астероиди, причиняващи глобални разрушения, удрят Земята средно по веднъж през 100 000 години. Средно по 1-2 метеорита удрят земната повърхност всеки ден. Астероид се нарича, малък обект с твърда повърхност, намиращ се в орбита около Слънцето. Метеорът е астероид, който започва да свети при преминаването му през земната атмосфера. Метеорит се нарича, метеорът или части от него достигнали земната повърхност.

7. Черната дупка се образува след изразходване на горивото при звезди с маса седем или повече пъти по-голяма от тази на Слънцето. Голямата маса притиска ядрото до такава степен, че налягането му не успява да го поддържа, което води до пълен колапс при което се получава обект с огромна маса в съвсем малък обем и с изключително силна гравитация. Черните дупки поглъщат всичко пресякло границата, след която нищо не може да се изплъзне от силата на гравитацията им. Тази граница на действие на гравитационните сили се нарича "Радиус на Шварцшилд" или "Хоризонт на събитията". Смята се, че най-близката до Слънчевата система черна дупка е Cygnus X-1. Тя се намира на около 6000 светлинни години и е открита през 1971 г. Черната дупка може да погълне по-малка такава, намираща се в близост до нея. По приблизителна оценка в нашата галактика има милиони черни дупки. Не можете да видите черна дупка, тъй като дори светлината бива погълната от силната и гравитация.

8. Повечето звезди, които виждаме вечер всъщност не са една самостоятелна звезда, а в повечето случаи са система от две звезди или така наречените Бинарни звезди. Обикновено това са две звезди, които се въртят една около друга. В повечето случаи едната от двете звезди е по – малка от другата и непрекъснато “изсмуква” материал от голямата. Всъщност нашата слънчева система е била много близо до такава система, ако Юпитер е бил малко по – голям, тогава най – голямата планета е щяла да се превърне в кафяво джудже. Има разбира се и системи, които са с повече от две звезди, но в по – общия случай тези системи са бинарни и съдържат в себе си само две.

9. Един ден Слънцето ще навлезе в своя последен стадий на съществуването си и ще се превърне в Бяло джудже, или наричано още “Мъртва звезда” (Death star). Големината на тези странни обекти е колкото тази на земята, но с изключително висока плътност. Това се дължи на факта, че атомните ядра са много близо едно до друго, а електроните им са на огромно разстояние от тях. Ако си представим, че едно такова ядро е с големина на топче за тенис, то неговите електрони щяха да бъдат на повече от 100 метра разстояние.

10. Най – голямата звезда открита досега се нарича VY Голямо Куче (VY Canis Majoris) и е от типа червен хипер-гигант. Размерът на тази звезда е около 2000 пъти по-голям от този на нашето слънце. Приблизителният и диаметър е равен на 5 милиарда и 300 милиона километра. Намира се в последния етап от своето съществуване и се намира в Млечния път, в съзвездието Голямо куче. Приблизителното и разстояние от Слънчевата система е около 5 000 светлинни години (1,5 килопарсека). Тя е и една от най-ярките познати звезди.