Музиката има важна роля в многолетната история на човечеството. Особена място се полага на църковното пеене, което се утвърждава с приемането на християнството, развива се , създава образци. В българските земи самостойно църковно пеене се създава от края на девети век, но след падането на България под турско робство(14 век) то се пренася в територията на днешна Русия и Румъния под името „роспев болгарский”. По време на робството богослуженията у нас продължават главно в манастирите и българското църковно пеене има важна роля за запазване на българското самосъзнание и дух.

След Освобождението(1878г.) наред с известни руски произведения, в българските църкви се изпълняват творби и от композиторите Добри Христов, Апостол Николаев-Струмски, Петър Динев и други български творци в областта на църковната хорова музика.

Краят на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век са забележителни с подем в църковното хорово творчество на българските композитори. Това се обуславя от ограниченията, съществували в тази област на изкуството по време на тоталитаризма, от една страна, а от друга се явява естествен процес, свързан с възстановяването и създаването на нови църковни хорове, които са необходим участник в православната литургия.

Съвременните български композитори създават църковни произведения, които са обединени в две тенденции като музикален стил:
а) Православни творби в „източен” стил, при който мелодията се изпълнява от един глас, съпроводен от друг продължително лежащ такъв наречен „исон” с представители Стоян Бабеков, прот. Кирил Попов, Светозар Русинов и др. 
б) Църковни произведения в „западен стил”, за който е характерна многогласна фактура. Този стил е наследник на многогласната руска традиция. Но в църковното хорово творчество на българските композитори от края на двадесетия и началото на двадесет и първия век тази тенденция получава широко развитие и съвременен изказ. В тази област на музикалното творчество своя принос след 1990 година имат композитори от различни поколения Димитър Петков, Александър Танев, Стоян Бабеков, Александър Текелиев, Филип Павлов, Велислав Заимов, Йовчо Крушев, Димитър Костанцалиев, Юлиян Слабаков и др.

По отношение на текстовете изброените автори създават произведения на църковно-славянски, съвременен български, латински, немски, руски език. Като форма това са цели литургии и отделни църковни творби.
                                                             
    главен асистент Ванилия Кисьова
    преподавател в катедра „Дирижиране” на НМ Академия „П.Владигеров”